Преоткрито време
Преоткрито време (заглавието на последната книга) излиза през 1922, когато Пруст е на смъртния си одър, разглежда стари снимки и си спомня живота си. Ние опознаваме героите постепенно, чрез неговата памет; измислицата затъмнява реалността. Руис с невероятно визуално умение показва как произведенията на твореца се свързват с преживяванията му, като диапозитиви, прожектирани на стената в стаята му. Спомените за идиличните дни на детството се редуват със случки от парижкото общество в края на ХІХ век. В ръцете на Руис драмата на Голямата война, разгледана в контекста на грандиозни соарета и разточителни балове, се превръща в изтънчена комедия на нравите. В Преоткрито време, Руис показва непостижимото: неосезаемото безвремие, предмет на творчеството на Пруст, в един бароково пищен и сюреалистичен филм.
